Зеленодиво



Ново начало с думи неизмислени начевам с пот на чело
Тихо стъпвам, в шепа шепна радост
С устни пълни с кърви шепна първо;
Камшик, тояга, тежест. Тегля.
Бягам пусната през прерии.
Очи в очи и острие за мост през тъмното.
Фрагмент от спомен спотаен в живота на сълза.
Зеленодиво е отвъдното
Зеленодива е звезда



Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Експеримент

Ако ти си всичко Ако всичко е безкрайно Ако ти си времето То Ти си бил сега Ако всички са само едно единствено себе си Ако това себе си е проявено по всеки един възможен начин Ако този всеки един възможен начин има и другата страна на себе си Ако ти трябва да срещенеш всяка една страна от себе си, изразена по всеки един възможен начин Ако ти трябва да срещнеш себе си във всяко едно възможно време Ако трябва да разбереш всяко едно себе си по всеки един възможен начин и във всяко едно възможно време То Ти си човек Ако си научил всяко едно нещо Ако си научил всяко едно нещо по всеки един възможен начин Ако всеки възможен начин е бил всеки възможен живот Ако всеки възможен живот е било всеки възможен човек Ако ти си част от всеки възможен човек Ако ти си част от всеки един възможен човек, съществуваш по всяко едно възможно време Ако ти съществуваш по всяко едно възможно време сега То  Ти си енергия Ако успееш да контролираш всеки един свой енергиен поток ...
Това не е предупреждение, но има още тук »

Тъмносиньо

Да не бъркаш мълчанието с разбиране е като да не настъпваш риби в морето. Море-мълчание и никакви риби. Някой си спомняше водорасли отвреме на време, но те се смиха с времето и остана само лека зелена мътилка. В полумрака до моста изскочи сянка.
Това не е предупреждение, но има още тук »
Изображение
                   Търси се: кърпа за галактически стоп В момента не съм от тази Вселена.   Всичко е толкова протяжно. Аз мога да сменям формата си и да се изливам из пространството, оставяйки усмихнати хора и положителни вибрации или разруха и болка.   Всичко е в мен, и нищо не преобладава за дълго. Нещата в мен са моментни и шлюзът на душата ми заяжда. Не съм сигурна как се нарича този период, този цикъл, тази епоха .. но ми омръзна от нея. Не съм дори никак от тази Вселена. Затворник съм. Не ми се полага да търся нови измерения.. Но сякаш вече съм била там, в тези измерения. Аз идвам от утре, бягам от вчера и съм тук, където не трябва да съм. Навсякъде съм, а съм за никъде. Отивам някъде, където съм била и отново не принадлежа там. Винаги има какво да ме отдели от сливането. Защо и кой ще ми помогне е тайната. Не се заблуждавайте, не я търся, нали вече някой ми я е отнел. Защо да си я искам обратно, щом не...
Това не е предупреждение, но има още тук »