The "Good night" project

 Ти си мазолът на моята психика. Ти си объркан облак, седящ пред залеза. Залепнало е като три смачкани джанки върху подметка. Мразя този текст. Мразя и самотното. Толкова е пусто. Обещания като дъвки - отдавна станали на кокал, в някой опикан ъгъл на подлеза. Малко въпроси от типа “Къде?” съществуват и не са за отговаряне. Не и преди “Кога?”. Тоя текст го препикават крокодили и го гори лава. Дойдох си.

С кръстосани крака срещу Живота съм, защото няма да му раждам произшествия. Не вярвам в себе си, не искам да живея. Събирай си случайностите, Боже, и вземи ги скрий във някой ъгъл, не се шегувай вече със човеците си. По-късно пак ще си говорим, на кой са тия всичките зулуми.  не искам да го гледам вече твоя филм, с апотеоз от газ и куршуми. О, скучаеш, Боже? Ето, повръщам ти червата си, по-бяло от това не може.