The "Good night" project

-Като да превъртиш. Превъртам. Като превъртам играта, макар и да не е наложено първичното значение. Сякаш, когато проумееш всичко, се връщаш отначало. И ако съвсем случайно ти зададат един и същи въпрос, като сега е втория път, ти ще отговориш по възможно най-простия начин. Превъртях. Но съм жив. Какво да правя? Как така се случи, може би можеш да превъртиш по всякакви начини. -Глупости -не можеш - казва То в главата ми. Начинът е само един. Посоките са много.. Убий душата и ще убиеш Егото. Много е тежко да се бориш с него, да го потъпкваш постоянно и да е опитваш да го оковеш. Чувствам се задушена, и без желание. Не знам какво да правя. Напъвам се да намеря утеха в любимите   си неща за правене. Ще рисувам. Пускам музика. Реге. „Контрастът между допълващите се цветове е толкова ефектен поради естественото свойство на човешкото око, когато възприема един цвят, да „търси” и допълващия го.” Из „Наръчник на художника” Ах, това ненаситно човешко око. Значи то кара вси...

Дишам. Дишам. Усещам го тежко и прогарящо. Движи се в мен. Дишам Шшш, бавно... Вдишвам, издишвам. Сякаш по стар навик затварям очи. Навикът не знам от къде се е взел точно. Само от какъв произход е знам. Вселенски. Кара ме да се свия в точица, да потъна отвътре-навън; стискам очите си по-силно затворени; ако се гледам през вашите очи ще видя как физиономията ми придобива измъчено-уплашена гримаса. Готови, и.. 3..2...трябва да се изстрелям от това измерение Изведнъж всичко утихва. Пулсът е учестен. БУМ-БУМ-БУМ-БУМ. Грозното разочарование. Ефектът на излъганото очакване. Събуждането на погребаното ти его. Или то. Когато третият глас започва да говори. Ти не си ти. Няма го и свръх Аз-ът.  Гласът просто говори, ти чуваш, знаеш че е най-логичното, най-правият път, най-прекрасното решение, до което ти не стигна. Ти не знаеш и не можеш, хаха, да. Ти си емоционално човече. Пътят ти осветяват чувствата, на които, признайте, никога не трябва да се доверяваш.

Има две угарки в пепелника, има две угарки във капак, има две угарки в пепелника, тъжен е буркана пак. Няма ме. Ей така. Тук съм, уж, дишам, мигам. Ама не ме отразяват, баналното- не ме разбират. Отнася те едно море от морна жега, изпарения от умъртвен живот. Затиснат си в буркан от пепел, и сажди малко, от ръждясали души. Кръжиш. Ей ме на, тука съм. -Тука ли съм?