Второ "Лека нощ"
След толкова време. Осъзнавам, че през повечето време толкова различни мисли ми минават през главата, пряват пируети и се случват с огромна яркост, че когато си говоря с някого, не знам коя точно да кажа, и преразказвам всичко накуп толкова вяло и бледо, че сякаш нищо не казвам. И като свикнах вече да предвиждам неуспеха от разговоря, си казвам : аз по-добре да си мълча. Да кажа “аха”, да кимна с глава и да се продължа да пътувам в себе си. Сякаш твърде осъзнато изведнъж, мисля за всичко толкова дълбоко, че не изляза ли от собтвения си филм, ми е трудно просто за кратко да надничам в другите. Мога да плувам по-дълго в душите на любимите си хора. Там водата е прозрачна и не те е страх, че вълните ще ти донесат акули. Всъщност, чакайте. Те са по-скоро като нашето Черно море - не виждаш нищо, но знаеш очевадното - първо проникваш в сол, а после в много дълбокото, завличащо, пленяващо, безкористно. Твърде много филми станаха. Стават, Случват се с времето. Времето,...