За корена и плода
Ето ме - сега аз същесвтвувам - прашинка от вселенската мъгла. Сърцето ми е ритъм. И със него аз отмервам всяка моя стъпка по пътя на кръвта. Все не стига, щом откриеш щастие (Животът), а щастието трудно се намира. Не защото е далече, ами друго - единствено в баланса резонира. Един живот не стига щом прогледнеш, а е достатъчен в илюзията на смъртта; Ето младост - ала в рамка на стената, ето смисъл - ама малко под пръстта. Щастието е кръв, а във кръвта - живот, корена е под земята, ала дава. Какъв ще бъдеш, ако не си плод? - корен, станал на жарава. Ето ме - сега аз съществувам! Има-няма хиляди години. Плод съм на безсмислено робуване на някакви божествени гадини. Лош или добър съм - без значение. Накратко - това е все едно и също. Разруха или съзидание за мене? Любов. Това е най-могъщо. Привет, аз винаги съм съществувала- вселена съм между прашинки от мъгла. Животът никога не съм сбогувала и не знам дали съм мъж или жена НЯМА...