The "Good night" project

Около тебе чертая окръжност От която ще се отдалеча Ще те наблюдавам отстрани Ще те обичам отстрани Така няма да правя грешки Защото няма да имам допир с тебе И ти също няма да ме нараниш Ще бъде една различната любов Без раздели, без очаквания Ти няма да ме караш да остана защото знаеш, че съм вечно избягала.

Голо и чоглаво; и с бавен ритъм потящо дланите; проплъзва се през липсата на материя; тръпка е в петичките и лази по вените, докато смуче вещества; после прегризва жилите ти - свиваш се наобратно, свободен си; ставаш нечовек, аз съм нечовек. Вече сме еднакви, но се обичаме.

Няма за какво да пиша. Няма за кого да пиша. Къде са ми думите ? Къде са ми свойствата ? Аз съм твърда, Аз съм камък. В него няма въздух и е тъмно.

Лицето е 21-годишно. Ръцете - и те. През очите тлее на вечност, въплътила толкова светове. До сега лицето е изследвало маскими, смисли, хора, логически връзки и космически течения. Накрая забравя как се яде с лъжица, така да се каже. Често достигайки до големите прозрения, хората забравят за простичките истини. Ето за това, след неистови мозъчни боксове между азовете, се връща  в началото - защото лицето е градило безвъзвратен път към хаоса. Трябваше да подреди основите си, да проследи корените си и чак тогава да гради себе си. Не трябва да забравя най-простите неща; "не ги избутвай на заден план". Всъщност, да прави каквото си ще. А какво е то ? Не знае, защото е лице на 21. И все още не е изучила търпението докрай; все още не може да е все добра; не може да понася всичката пошлост около нея; чувства се все по-зле в кожата на човек; все повече се отвращава от света. За съжаление все така вярва в думите; старае се да слуша внимателно. Но хората лесно я подвежд...