Има моменти в живота, когато картината, която в един миг е пред очите ти те раздвоява: дали да извадиш телефона си и да я заснемеш, или да притаиш дъх, да я запаметиш, усетиш, погълнеш. Снощи аз направих втория избор, но съм предана на първия. Яд ме беше, че не снимах. Да, нямаше да изглеждаа така добре и "професионално" както с фотоапарат, но. Да има, точка след но-то. Малкото задимено заведение се свиваше под звуците на чалгата, която оскверняваше душата на всеки " друговерец" и стремително подканяше подпийналите младежи да разкършат заседялите си телеса. Аз стоях по средата на дългата маса, а срещу мен бе Тя. Тя е очарователно момиче, за което си струва по- можещи хора да блъскат умът си, да я описват, да черпят вдъхновение и да не го хабят. Но аз не мога да се сдържа. Косите и хармонично покриваха нейните рамене, и придаваха закачлива рамка на нежния й силует. Момичето седеше свито на стола, който наподобяваше овално диванче. Около мен и нея беше гру...