The "Good night" project

За хората, които знаят че връх не се покорява, че от дъжд не се крие, че от слънцето се пие, с шепи; За хората, които знаят, че вътрешният мир е сила, че силата е вътрешен огън; че вътрешния огън е пожар, който трябва да се пали често; За хората, които знаят, че фатална е само Смъртта, в своята категоричност на невръщане; и че Живота се лекува само от Изкуството; За хората, които знаят, че за да обичаш - трябва да си цял, а всяка форма на болка и липса е само липса на късчета себе си; Това е за хората, които умеят да съшиват себе си; да изтупват прахта; да преглъщат кръвта; да целуват обидите и да ги пускат да летят като пеперуди. За хората, които превръщат Живота в Изкуство защото го обичат

                    Запазих няколко книги от опцията на сайта в Столична библиотека. Ще отида утре да ги взема в обедната почивка. Колко удобно.           По пътя към филиал "Сердика" ме пече едно буйно слънце. После ще си взема фреш, мисля си.          Обичам отдел "Изкуство", защото за да се добереш до него трябва да минеш през част от пространството на театър "Възраждане". Врата като врата за всеки отдел: с малки стъклени прозорчета, през които да надникнеш. През тази, обаче, виждаш само тежката малиненочервена завеса. Открехваш вратата, открехваш завесата и попадаш сред светa на декорите. Те са различни всеки път, когато отида. Стълби, музикални инструменти, рул на кораб, гипсови отливки, стари дървени мебели, животни, барок, сецесион и още една врата. През нея официално влизаш в отдел "Изкуство".           А там е толкова бяло!...

Дишам. Вдишвам сутринта, но сякаш телесното в мен се припознава в ароматите, миризмите, дори начинът, по който свети слънцето; разпознава друго място. Затварям клепки за по-дълбо; пристигам. Отварям вратата към верандата и вдишвам лепкавата влага. Въздухът е горещ и пари върху всичките ми сетива. Дишам. Дълбоко. Като дълбокото в петролносиньото на океана. Жегата е с цвят на опален залез, който гледам от широкия и равен бряг; броя корабите, броя мидите, броя песъчинките, броя новоизлюпените костенурчета, които за пръв път ще усетят солената вода на техния живот. Влагата ми липсва. Колко хубаво дишах там. Важно е човек да диша дълбоко и леко; както дишаш, така живееш. Дишането е сливане с всичко: с океана и акулите му, с блатото и алигаторите му, с капчиците по листата на пламите, с отрудената пот на вечерните работници. Водата сближава и слива пейзажа в една уютна реалност. Островното пространство е специфично пространство: хем е отделено от сушата, хем се...

Стените отесняват в писъка на бъдещото изоставяне В писъка на на НАПУСКАНЕТО Местата трябва да се менят, за да се мени и човека. Човека се мени, но мени и местата. Човека трудно мени Човека, Но Човека се мени лесно, заради Човека. Толкова е плахо Съществуването в Бездната на толкова известни

Ако ти си всичко Ако всичко е безкрайно Ако ти си времето То Ти си бил сега Ако всички са само едно единствено себе си Ако това себе си е проявено по всеки един възможен начин Ако този всеки един възможен начин има и другата страна на себе си Ако ти трябва да срещенеш всяка една страна от себе си, изразена по всеки един възможен начин Ако ти трябва да срещнеш себе си във всяко едно възможно време Ако трябва да разбереш всяко едно себе си по всеки един възможен начин и във всяко едно възможно време То Ти си човек Ако си научил всяко едно нещо Ако си научил всяко едно нещо по всеки един възможен начин Ако всеки възможен начин е бил всеки възможен живот Ако всеки възможен живот е било всеки възможен човек Ако ти си част от всеки възможен човек Ако ти си част от всеки един възможен човек, съществуваш по всяко едно възможно време Ако ти съществуваш по всяко едно възможно време сега То  Ти си енергия Ако успееш да контролираш всеки един свой енергиен поток ...