The "Good night" project

                                   Let us suck at tennis       С  цялата хладина на тръпкаща свенливост на света, луната едва-едва мъждкуше. Сетне се скри. И снегът заваля изнчало. Този път обаче, вразумена, бях с кубинките си. Крачех смело към безотговорната си постъпка и въобще не ми дремеше. Бях си обещала да уча тази вечер. Така и не се получи. В Студенткси град плановете не вАжат. Тук ти си част от целия план. А той е спонтанен, изневиделичен, неочакван , но ощастливяващ. Понякога болезнен, а понякога , все таая. Tва няя го довършвам ся.      Сега не съм там. И брат, честно казано тук въобще не се чувствам на място. Това чувство, е евентуално провокирано от наближаващия край на шибаната година. И знаеш ли как прецених, че не се чувствам както трябва, както преди...