Let us suck at tennis
С цялата хладина на тръпкаща свенливост на света, луната едва-едва мъждкуше. Сетне се скри. И снегът заваля изнчало. Този път обаче, вразумена, бях с кубинките си. Крачех смело към безотговорната си постъпка и въобще не ми дремеше. Бях си обещала да уча тази вечер. Така и не се получи. В Студенткси град плановете не вАжат. Тук ти си част от целия план. А той е спонтанен, изневиделичен, неочакван , но ощастливяващ. Понякога болезнен, а понякога , все таая. Tва няя го довършвам ся.
Сега не съм там. И брат, честно казано тук въобще не се чувствам на място. Това чувство, е евентуално провокирано от наближаващия край на шибаната година. И знаеш ли как прецених, че не се чувствам както трябва, както преди ? Не мога да реша къде ще съм на Нова година. Да. В момента е 1:24, 31.12.12. Имам 3 варианта. 4. Избрах един. Сега ме обливат съмнения. Истината е, че където и да отида, няма да си перкарам добре, защото това, което търся, този град не го предлага.
Втората истината от извънредната равносметка е, че напоследък мисля повече от необходимото, а не следвам интуицията и чувствата си. Един вид перманентна майна на сърцето ми. А е грешно, не е ли ? Писна ми стрелата ми да не улучва. Писна ми да знам какво ще е бъдещето ми с даден човек, само след няколкото погледа и 1 разговор. Писна ми да знам. Писна ми да го виждам, да го предричам, да ми е ясно. Писна ми да става все така, както си помисля. Това е скучно.
Искам да срещна някого, с когото бъдещето да не може да бъде предречено. Някой, чиято същност не разбирам и е предизвикателство. Някой труден за изучаване, някой със същата честота на ментални вибрации. Майната му на света, не ме кефи от доста време. За него са нужни да знаете следните неща : в живота тук винаги ще има някой, който сте отблъснали и винаги ще съжалявате за него; ще има някой, при когото винаги ще искате да се връщате, но когато го правите ще откривате, че с всеки следващ път се отдалечавате все повече и поече; ще има някой, който ще ви разбира, но няма да е до вас; ще има приятел, който все ще наранявате с безумството си, а той все тъй търпеливо ще страда от гледката на лайното, в което се превръщате; ще има някой, който все пренебрегвате, ще има .. всъщност ще има доста неща. Работата е там, че всичко е един шибан кръговрат. Той си е същия, само хората се менят.
Ще изпадате в емоционални дупки, както аз в момента, само дето аз съм в бездна. Да , и такива има. Дано да излезна. Много ми се ще да почувствам нещо. Сега пак не мога. Преди няколко дни можех.
Не може винаги да сме малки наивни и безсилни. Просто понякога порастваме. И аз го направих, излъгах се, но го направих. Сега съжалявам. О, забравих, че също в живота ще изпитвате мнооого болка. Много повече, отколкото щастие. Но за късмет, болката е много продуктивна - подклажда творческия огън. Честно казано дори го запалва, в повечето случаи. Щастието е повече въпрос на избор. Ето, измислих го. Не съм щастлива, защото не знам какво да избера. Живота, като цяло, е въпрос на избор. Само като се раждаш е въпрос на късмет. Всичко друго е серия от решения - бързо взети, защото няма време. И седейки в този свят, се опитваме да направим най-добрата серия от решения. Но никога не може да е оптимална. Ето защо е кръговрат.
С цялата хладина на тръпкаща свенливост на света, луната едва-едва мъждкуше. Сетне се скри. И снегът заваля изнчало. Този път обаче, вразумена, бях с кубинките си. Крачех смело към безотговорната си постъпка и въобще не ми дремеше. Бях си обещала да уча тази вечер. Така и не се получи. В Студенткси град плановете не вАжат. Тук ти си част от целия план. А той е спонтанен, изневиделичен, неочакван , но ощастливяващ. Понякога болезнен, а понякога , все таая. Tва няя го довършвам ся.
Сега не съм там. И брат, честно казано тук въобще не се чувствам на място. Това чувство, е евентуално провокирано от наближаващия край на шибаната година. И знаеш ли как прецених, че не се чувствам както трябва, както преди ? Не мога да реша къде ще съм на Нова година. Да. В момента е 1:24, 31.12.12. Имам 3 варианта. 4. Избрах един. Сега ме обливат съмнения. Истината е, че където и да отида, няма да си перкарам добре, защото това, което търся, този град не го предлага.
Втората истината от извънредната равносметка е, че напоследък мисля повече от необходимото, а не следвам интуицията и чувствата си. Един вид перманентна майна на сърцето ми. А е грешно, не е ли ? Писна ми стрелата ми да не улучва. Писна ми да знам какво ще е бъдещето ми с даден човек, само след няколкото погледа и 1 разговор. Писна ми да знам. Писна ми да го виждам, да го предричам, да ми е ясно. Писна ми да става все така, както си помисля. Това е скучно.
Искам да срещна някого, с когото бъдещето да не може да бъде предречено. Някой, чиято същност не разбирам и е предизвикателство. Някой труден за изучаване, някой със същата честота на ментални вибрации. Майната му на света, не ме кефи от доста време. За него са нужни да знаете следните неща : в живота тук винаги ще има някой, който сте отблъснали и винаги ще съжалявате за него; ще има някой, при когото винаги ще искате да се връщате, но когато го правите ще откривате, че с всеки следващ път се отдалечавате все повече и поече; ще има някой, който ще ви разбира, но няма да е до вас; ще има приятел, който все ще наранявате с безумството си, а той все тъй търпеливо ще страда от гледката на лайното, в което се превръщате; ще има някой, който все пренебрегвате, ще има .. всъщност ще има доста неща. Работата е там, че всичко е един шибан кръговрат. Той си е същия, само хората се менят.
Ще изпадате в емоционални дупки, както аз в момента, само дето аз съм в бездна. Да , и такива има. Дано да излезна. Много ми се ще да почувствам нещо. Сега пак не мога. Преди няколко дни можех.
Не може винаги да сме малки наивни и безсилни. Просто понякога порастваме. И аз го направих, излъгах се, но го направих. Сега съжалявам. О, забравих, че също в живота ще изпитвате мнооого болка. Много повече, отколкото щастие. Но за късмет, болката е много продуктивна - подклажда творческия огън. Честно казано дори го запалва, в повечето случаи. Щастието е повече въпрос на избор. Ето, измислих го. Не съм щастлива, защото не знам какво да избера. Живота, като цяло, е въпрос на избор. Само като се раждаш е въпрос на късмет. Всичко друго е серия от решения - бързо взети, защото няма време. И седейки в този свят, се опитваме да направим най-добрата серия от решения. Но никога не може да е оптимална. Ето защо е кръговрат.
Макар и не изцяло разбирам каква е идеята на казаното , но трябва ли да мислим, че сме пораснали, ако живеем чувствайки се деца?
ОтговорИзтриване