Търси се: кърпа за галактически стоп
В момента не съм от тази Вселена. Всичко е толкова протяжно. Аз мога да сменям формата си и да се изливам из пространството, оставяйки усмихнати хора и положителни вибрации или разруха и болка. Всичко е в мен, и нищо не преобладава за дълго. Нещата в мен са моментни и шлюзът на душата ми заяжда. Не съм сигурна как се нарича този период, този цикъл, тази епоха .. но ми омръзна от нея.
Не съм дори никак от тази Вселена. Затворник съм. Не ми се полага да търся нови измерения.. Но сякаш вече съм била там, в тези измерения. Аз идвам от утре, бягам от вчера и съм тук, където не трябва да съм. Навсякъде съм, а съм за никъде. Отивам някъде, където съм била и отново не принадлежа там. Винаги има какво да ме отдели от сливането. Защо и кой ще ми помогне е тайната. Не се заблуждавайте, не я търся, нали вече някой ми я е отнел. Защо да си я искам обратно, щом нему е била по-нужна, щом е положил повече усилия, за да я получи.
Сякаш съм на дъното.
На дъното на небето и наопаки.
Песъчинката в дъждовната бистра капка.
Знам какво ще се случи ако и ако не. Няма дори да се опитвам да разбера коя съм, та нали аз обединявам всякакви типажи. И те преобладават моментно. После се самоизяждат.
Знам само някои неща със сигурност:
вятърът ме кара да се чувствам жива,
а земята ме зарежда, успокоява ме и сякаш ме приютява за малко като изгубено сираче.
Да се отпуснеш в морето е блаженството, към което се стремя на всеки 1ви Юли
Хората са бедствието и Раят -
абсолютно излишни на Земята същества
Коментари
Публикуване на коментар