Ще изпуша толкова цигари свита кротко в ъгъла сама само светлината ще ми пари, докато водя своята борба Колко бе красиво непринудено със сол и пясък, бриз и свобода колко бях щастлива, развълнувана да си чакам стопа, хванала те за ръка Но вътре, под сърцето боцкат белези на минала тъга, когато молех те за обич малко протегнала прекършена ръка Да риташ просяка е зла поличба, но нека го оставим ей така - аз ще помня сол и пясък, ти ще помниш свобода.
Публикации
Показват се публикации от юли, 2014