The "Good night" project

Общо взето, тая фраза ми хрумна докато си карах борда на рилски, и след една голяма засилка имаше леко уравняване на нещата, та бяха нужни няколко тласъка, за да си върнеш засилката и да последват едри пудри, високи гори, едни други свободи. Баснословно и накратко казано в живота откриваме реципрочното значение, забулено леко във фееричната пола на метафората. Колкото и да си се засилил, тласъкът никога не е излишен. Просто така е в живота. За да се тласнеш напред зарязваш баланса и обръщаш глава към наклона. Баланс: мек и удобен фотьойл на обрамчено съзнание Глава: боляща от нямане на изходи Наклон: най-важното нещо и ритникът, с който главата избутва дивана през прозореца Поглеждаш, дали ще е склона, или другата част на везната и се отпускаш.  Амa, толкова ли е трудно?  Никак, пък все се забрвя.

И винаги ще забележат голо тяло, но никога гола душа. Но никога гола душа.

Апотеоз на разум и материя с една добавена душа.

Умираме със всеки дъх, със всеки дъх се носим към безкрая; кървим неубоздано в слънчев лъч, и чрез него пак се пълним със омая. Хиляда океана местим с мисъл, и с мисъл напояваме тъгата; Не, не трябва да живеем бързо.. Макар и тоз живот да бъде кратък. А трябва да се спрем пред слънчев лъч и да пием до припадък. Трбва да прострем ръце, ръце пред синевата - тъй широка. Широко, за да може да се предадем пред взора на безкрая и дълбокото