The "Good night" project

Видях лицата на смъртта. Докато всяка моя клетка вибрираше. Усетих космическият студ. Лицата се сменяха и ме преценяваха: -Знаеш, че трябва да минеш и оттук. Знаех. Емоция на страх опита да се прокрадне. Съзнанието ми я прогони. В другите измерения няма емоции. Те са абсолютно излишни. Те объркват преценката и пътя на мисълта. Има вибрации и те са всичко. Те съживяват и те връщат на Земята. Видях къде чакат душите. Избрах мама. Тялото й бе посредник между измеренията . Нещо като проводник, по който минах. Бях във вените й. Топло пълнокръвие. Отново се формирах и скоро щях да се родя. Гените, целите и уменията - взех нещо от баща ми, взех и нещо от майка ми. Свих се в поза на ембрион. Тръгнах да се раждам.

Нямам ми я музата- избяга, който я е мяркал, да ми каже. Беше като топла блуза зимата, a лятото - като постелка даже. Имаше я без лъчи и в слънце, беше с мен дори в дъжда. Ако сега поровя- нито зрънце, нито спомен бегъл, ни ръжда. И сега без нея спрях да чувствам, няма ми го пламъчето мило, умрях отвътре за света изцяло, само дето не воня на гнило. А искам да дерзая силно, да дочаквам трепети и случки, искам да боли и да съм тъжна, даже в гърлото да имам бучки. Ако я видите, кажете й да дойде, че е срамно да сме разделени. Винаги сме се търпяли двете, на въпреки на личните проблеми.