Видях лицата на смъртта. Докато всяка моя клетка вибрираше.
Усетих космическият студ.
Лицата се сменяха и ме преценяваха:
-Знаеш, че трябва да минеш и оттук.
Знаех. Емоция на страх опита да се прокрадне. Съзнанието ми я прогони.
В другите измерения няма емоции. Те са абсолютно излишни. Те объркват преценката и пътя на мисълта.
Има вибрации и те са всичко.
Те съживяват и те връщат на Земята.
Видях къде чакат душите. Избрах мама. Тялото й бе посредник между измеренията . Нещо като проводник, по който минах.
Бях във вените й. Топло пълнокръвие. Отново се формирах и скоро щях да се родя.
Гените, целите и уменията - взех нещо от баща ми, взех и нещо от майка ми.
Свих се в поза на ембрион. Тръгнах да се раждам.
Усетих космическият студ.
Лицата се сменяха и ме преценяваха:
-Знаеш, че трябва да минеш и оттук.
Знаех. Емоция на страх опита да се прокрадне. Съзнанието ми я прогони.
В другите измерения няма емоции. Те са абсолютно излишни. Те объркват преценката и пътя на мисълта.
Има вибрации и те са всичко.
Те съживяват и те връщат на Земята.
Видях къде чакат душите. Избрах мама. Тялото й бе посредник между измеренията . Нещо като проводник, по който минах.
Бях във вените й. Топло пълнокръвие. Отново се формирах и скоро щях да се родя.
Гените, целите и уменията - взех нещо от баща ми, взех и нещо от майка ми.
Свих се в поза на ембрион. Тръгнах да се раждам.
Коментари
Публикуване на коментар