WANTED

Нямам ми я музата- избяга,

който я е мяркал, да ми каже.

Беше като топла блуза зимата,

a лятото - като постелка даже.

Имаше я без лъчи и в слънце,
беше с мен дори в дъжда.
Ако сега поровя- нито зрънце,
нито спомен бегъл, ни ръжда.


И сега без нея спрях да чувствам,
няма ми го пламъчето мило,
умрях отвътре за света изцяло,
само дето не воня на гнило.

А искам да дерзая силно,
да дочаквам трепети и случки,
искам да боли и да съм тъжна,
даже в гърлото да имам бучки.

Ако я видите, кажете й да дойде,
че е срамно да сме разделени.
Винаги сме се търпяли двете,
на въпреки на личните проблеми.