creative destruction
Няма ме. Изписвам се наново. По музата се пускам надалече. Сълзите ми по бузата пресъхнаха, душата ми отдавна е съблечена. Изправена пред бялото на листа аз мога да общувам с тишината, мога да я претворя в магия като откъсна малко от душата си. Срещу хората оръжието ми са думите, а с цветовете мажа раните, за да може като ви нарежат буквите заради очите никога да не забравите.