The "Good night" project

Обречен си да скиташ в тишината. Да бягаш, някъде в главата си. И не да търсиш, а да откриваш себе си, защото опипвайки намираш правилния път. Хладна вечер през май. Обикаляш сам. Обло е като мисъл без върхове и се търкулва. Може би си малко разсеян. Не понечваш да го хванеш, има много такива в  главата ти. Сигурно си разговарял с десетки хора. Крачиш, виждаш дъха си. Прибираш ръцете в джобовете. Сам си, някъде през май. Претворяваш живота си с мисъл, издишваш дима от цигарата, сякаш олекваш от решението на проблем. Тая не трябваше да я палиш. Нали ги отказахме. Целият си думи. Изречени, запомнени, но повече си изтъкан от неизречените словосъчетания на сърцето си. Об-речен си. Облечен си от словата на тези, които са те изговорили. Които са те определили с тяхната си представа. Не знаеш, дали е редно да е така. Отърсваш се от чуждите натрапени емоции. Първо отекваш, а после утихваш. Трябва малко време на звукът да си отиде. Крачиш. Отключваш. Отваряш вратата и влизаш в антрето. Възд...

Бягай, бягай, бягай, бягай, бягай по пътеката, тичай нагоре, нека слънцето и студения вятър не те плашат. Тичай, тичай, оставай без дъх, продължавай, не гледай надолу, гледай нагоре, не се спирай. Не им махай от върха, качи се на другия, заобиколи кулите, мини през портата, виж капата на попа, тичай нагоре. Скрий се при камъните, скрий се при дивите зверове. Изгрей сутринта и виж през новата перспектива. Отдели се, за да се слееш. Остави емоциите под някой камък. Сега си набери трезви мисли и се върни сам по пътеката надолу. Ти си сам. Осъзнай космическата самота. Всички  са едно, но едното не е всички. Благодари на енергиите, които ти помагат да чувстваш топлота на тази Земя. Благодари на Слънцето. Благодари на Светлината. Ти си енергийна сила. ИЗ БУХ НИ

Ето я, идва. Днес е хубава, както винаги - сложила току-що изгладена басмена рокля, приятни златисти букли окрасяват лицето й. Носи куфар. Той отива при нея. От другата стая се чуват крясъци. Никога не съм ги чувал да се карат, те винаги се разбират чудесно. Виждам нервни жестове. Но това е необикновена свада. Те не искат да се нараняват, нежен говор се редува с изнервени реакции, нежните милувки отстъпват пред сведени погледи. Задушно е, и те са задушени. Ето го следващия влак, на време е. От ъгъла на прозореца виждам как Свилен отива да отсвири и да подаде знак. Дафина ситни след него, поглежда гърба му, отминава го тромаво и отива до стълбите на влака. Понечва да се качи, ала хвърля поглед през рамо - иска да  види дали той ще я спре. Сетне се отказва бързо, влиза в купето и сяда. Гледа право пред себе си. Свилен леко извръща глава, сякаш това което вижда е нещо илюзорно. На лицето му се изписват безброй нехарактерни и тревожни емоции. Запазва самообладание. Сега - тряб...