Съм
На тишината ми пейзаж не е това, и не е само сянка от възторга, че някога била съм сам-сама, и сам-сама аз само знам и мога; не ми е ценно да ме тачат някак и от все ми става пусто синевото, когато за размах, голям, крилат ми е дълго време плакало окото. Не ме е страх от бурята ти силна, аз любя и студеното усое, на високо в планината ще се скрия, при гнездата на орли - ще имам свое! По зъберите ще танцувам боса, слънцето ще пия с жажда кръвна, ще пониквам все на цвете тънко, за да мога всякак да се върна. Ще се оглеждам във кристлани езера, а те ще ми отвръщат със дълбокото, на ветрове и хали аз ще съм сестра, и тъй ще си остана - на високото.