Съм

На тишината ми пейзаж не е това,

и не е само сянка от възторга,

че някога била съм сам-сама,

и сам-сама аз само знам и мога;

не ми е ценно да ме тачат някак и

от все ми става пусто синевото,

когато за размах, голям, крилат

ми е дълго време плакало окото.

Не ме е страх от бурята ти силна,

аз любя и студеното усое,

на високо в планината ще се скрия,

при гнездата на орли - ще имам свое!

По зъберите ще танцувам боса,

слънцето ще пия с жажда кръвна,

ще пониквам все на цвете тънко,

за да мога всякак да се върна.

Ще се оглеждам във кристлани езера,

а те ще ми отвръщат със дълбокото,

на ветрове и хали аз ще съм сестра,

и тъй ще си остана - на високото.