Свободна
Пропътувах хиляди километри напред-назад, навътре и навън. Счупих всички хронометри и илюзията на моя празен сън. Себе си съм и не съм се губила, каква е тази драма с личността? Влаковете не променят хората, а те сами коват вътрешността. Изходила съм всичките пътеки, от изворите хладни пих сама. Прегръщала съм всичките дървета, целувала съм мойта майка Планина. Себе си съм. Повече не мога. В крайна сметка, всичко е това- да изтърпиш трънливата пътека, единствено със Аз-ът под ръка. Какво, за бога, искаш ти да промениш във мене, когато ветровете са ми спътник драг, когато във морето мия люти рани, и си хващам следващия влак?