.
Ти си мазолът на моята психика. Ти си объркан облак, седящ пред залеза. Залепнало е като три смачкани джанки върху подметка. Мразя този текст. Мразя и самотното. Толкова е пусто. Обещания като дъвки - отдавна станали на кокал, в някой опикан ъгъл на подлеза. Малко въпроси от типа “Къде?” съществуват и не са за отговаряне. Не и преди “Кога?”. Тоя текст го препикават крокодили и го гори лава. Дойдох си.