The "Good night" project

                                                                 1. Започна да се поти неимоверно, устната й кухина пресъхваше. Опита се да диша по-бавно, за да забави всички процеси в себе си. Сърцебиенето намаля. Присви очи - пясък навсякъде, докъдето се простира хоризонта, а слънцето нагаряше отгоре, сякаш постоянно беше дванадесет наобяд. От толкова жълто запова да те боли главата. Не, всичко те боли даже. Стъпка след стъпка, след стъпка. Тежеста в прасците й беше оловна и натягаща. Креона мислеше, че ще падне ей сега, или ей сега, или по-скоро ей сега. Въздухът параше ноздрите и дробовете й; не е възможно да вървиш по-бързо. Напомняше й за тамазкал. Спомни си тясната шатра, парата от горещите камъни, сълзите, умирането, как ставаше още по-топло, все по-топло, непоносимо топло, а Алонсо продължаваше ритуала. Поре...

Вълните ми се разливат в чашата с вино, залеза изпусна ферибота. Вятърът е тъмнозелен При дървото се прокрадва змия. Това е пейзажът на тишината, откраднах си я, сложих я в торбичка, от плат, че да може да диша. Не ми е самотно, само чувствам липси.

Човешката жажда за могъщие нямала граници. Напротив. Има! Краят й се окончава до бреговете. Нищо не е по-могъщо от бреговете на океана. Нищо не е по-непредсказуемо и диво. И най-солената гръцка маслина не е тъй сладка, както соления влажен полъх на морето. Нищо не минава през теб тъй грациозно, надменно и галещо, както бризът през Август. А ти, човеко, роден на сушата, що вечно дириш във водите на тази необятна тъмна бездна? С какво тя те привлича повече от най-страстната любовница? Ето, въздухът тровиш, бягаш от урагани. Почвите тровиш, от себе си бягаш. Опитваш се да опитомиш Природата, сечеш я, гориш я, убиваш децатай и ги ядеш. Тя бавно се предава, за да отстъпи на своят гняв. Я се опитай да опитомиш морето!- Не можеш! Стихията на Апокалипсиса ще е вода.