Апокалипсис
Човешката жажда за могъщие нямала граници. Напротив. Има!
Краят й се окончава до бреговете. Нищо не е по-могъщо от бреговете на океана. Нищо не е по-непредсказуемо и диво.
И най-солената гръцка маслина не е тъй сладка, както соления влажен полъх на морето. Нищо не минава през теб тъй грациозно, надменно и галещо, както бризът през Август.
А ти, човеко, роден на сушата, що вечно дириш във водите на тази необятна тъмна бездна? С какво тя те привлича повече от най-страстната любовница?
Ето, въздухът тровиш, бягаш от урагани. Почвите тровиш, от себе си бягаш. Опитваш се да опитомиш Природата, сечеш я, гориш я, убиваш децатай и ги ядеш.
Тя бавно се предава, за да отстъпи на своят гняв. Я се опитай да опитомиш морето!- Не можеш!
Стихията на Апокалипсиса ще е вода.
Краят й се окончава до бреговете. Нищо не е по-могъщо от бреговете на океана. Нищо не е по-непредсказуемо и диво.
И най-солената гръцка маслина не е тъй сладка, както соления влажен полъх на морето. Нищо не минава през теб тъй грациозно, надменно и галещо, както бризът през Август.
А ти, човеко, роден на сушата, що вечно дириш във водите на тази необятна тъмна бездна? С какво тя те привлича повече от най-страстната любовница?
Ето, въздухът тровиш, бягаш от урагани. Почвите тровиш, от себе си бягаш. Опитваш се да опитомиш Природата, сечеш я, гориш я, убиваш децатай и ги ядеш.
Тя бавно се предава, за да отстъпи на своят гняв. Я се опитай да опитомиш морето!- Не можеш!
Стихията на Апокалипсиса ще е вода.
Коментари
Публикуване на коментар