The "Good night" project

           Как успяват хората,мислеше си тя. Дали за успеха е достатъчно просто да повярваш в себе си? Вярата самозаблуда ли е? Или е стопроцентова гаранция, ако повярваш в самата вяра? Какво си мислиш, докато вярваш? Вярваш ли, докато си мислиш? Мислейки ли вярваш, или вярваш с ударите на сърцето си? Сърцето храм ли е? Вярата храни ли се с кръв?                Тя явно не умееше да вярва, нито в себе си, нито в действията си. Нужно е усилие, за да повярваш, нужно е и усилие докато вярваш.                Тя се беше провалила на няколко игрални полета, на които беше заложила своите остатъчета вяра. Те не бяха много, защото пътят беше дълъг и надеждите, които се раждаха в скъсания й джоб отдавна пораснаха и узряха, прекрачиха границите на младостта и тихичко угасваха във вяра. ...

                        Разни опорни точки Чуйте. Вижте. Разберете Опорните точки на всеки човек са четири : същност, мечти, надежда и реалност. И всеки път се чудя толкова неща, а отговор не намирам. Защо губим себе си, а после се търсим? Същите ли искаме да се открием, или малко по-други? Защо не можем да се запазим? Защо са нужни предразсъдъците на хората и защо предпочитам белия пред кафявия шоколад? Когато се разкъсваш, няма на какво да се опреш. Казвам го със сигурност. Когато сам си се изложил на такова изтезание, опорните точки са две, не са константи, а се движат в противоположни посоки. Първо, по законите на физиката, се разкъсва главата. Умът ти кипи, съзнанието ти изстъргва всяка мисъл с шпатула. Емоциите се рендосват, за да се премерят на кантар. Не знаеш на къде да гледаш, не знаеш да ли искаш затъпялата реалност от ляво, или нереалното блалженство, ...

Това стихотворение бе вдъхновенот от пленителният жълтеникав отенък на болничните стени, в чиито плен бях за 10 дни, докато навън пролетта се вихреше в тонове и лъчи Обърнала съм гръб на краски пролетни и цветни, далеч ми са усмивките на слънчевите дни. Омайващите обещания на дните летни туптят във вените ми, пълни със игли. А болничната стая със отсрещната стена пробуждат в мене зверове и фей. Сънувам във окови зелена свобода, сънувам слънце, бризове и орхидеи. Прегръщам вечер залеза безстрастен, дочаквам слънцето да се стопи. И тогава знам остава малко време моят огън да се появи <3