Това стихотворение бе вдъхновенот от пленителният жълтеникав отенък на болничните стени, в чиито плен бях за 10 дни, докато навън пролетта се вихреше в тонове и лъчи
Обърнала съм гръб на краски пролетни и цветни,
далеч ми са усмивките на слънчевите дни.
Омайващите обещания на дните летни
туптят във вените ми, пълни със игли.
А болничната стая със отсрещната стена
пробуждат в мене зверове и фей.
Сънувам във окови зелена свобода,
сънувам слънце, бризове и орхидеи.
Прегръщам вечер залеза безстрастен,
дочаквам слънцето да се стопи.
И тогава знам остава малко време
моят огън да се появи <3
Коментари
Публикуване на коментар