Свободна

Пропътувах хиляди километри
напред-назад, навътре и навън.
Счупих всички хронометри
и илюзията на моя празен сън.

Себе си съм и не съм се губила,
каква е тази драма с личността?
Влаковете не променят хората,
а те сами коват вътрешността.

Изходила съм всичките пътеки,
от изворите хладни пих сама.
Прегръщала съм всичките дървета,
целувала съм мойта майка Планина.

Себе си съм. Повече не мога.
В крайна сметка, всичко е това-
да изтърпиш трънливата пътека,
единствено със Аз-ът под ръка.

Какво, за бога, искаш ти да промениш във мене,
когато ветровете са ми спътник драг,
когато във морето мия люти рани,
и си хващам следващия влак?