Обречен си да скиташ в тишината. Да бягаш, някъде в главата си. И не да търсиш, а да откриваш себе си, защото опипвайки намираш правилния път.
Хладна вечер през май. Обикаляш сам. Обло е като мисъл без върхове и се търкулва. Може би си малко разсеян. Не понечваш да го хванеш, има много такива в главата ти. Сигурно си разговарял с десетки хора.
Крачиш, виждаш дъха си. Прибираш ръцете в джобовете.
Сам си, някъде през май. Претворяваш живота си с мисъл, издишваш дима от цигарата, сякаш олекваш от решението на проблем. Тая не трябваше да я палиш. Нали ги отказахме.
Целият си думи. Изречени, запомнени, но повече си изтъкан от неизречените словосъчетания на сърцето си. Об-речен си. Облечен си от словата на тези, които са те изговорили. Които са те определили с тяхната си представа. Не знаеш, дали е редно да е така. Отърсваш се от чуждите натрапени емоции. Първо отекваш, а после утихваш. Трябва малко време на звукът да си отиде.
Крачиш. Отключваш. Отваряш вратата и влизаш в антрето.
Въздухът е малко задушен. Тръгваш тихо към стаята си. Не си правиш труда да светваш лампата. Събличаш се на тъмно.
Луната се показва измежду облаците. И какво като се показва. Сядаш на матрака и се отпускаш.
Смеси се с тишината.
Срещата е в облаците
Отварям очи. Виждам слънцето, което бавно изплува измежду облаците. Поредният ден от поредните дни. Поемам въздух - тежи, и тежестта е позната. Значи, там ще се криеш днес.
Ставам, за да се приготвя за работа.
Хладна вечер през май. Обикаляш сам. Обло е като мисъл без върхове и се търкулва. Може би си малко разсеян. Не понечваш да го хванеш, има много такива в главата ти. Сигурно си разговарял с десетки хора.
Крачиш, виждаш дъха си. Прибираш ръцете в джобовете.
Сам си, някъде през май. Претворяваш живота си с мисъл, издишваш дима от цигарата, сякаш олекваш от решението на проблем. Тая не трябваше да я палиш. Нали ги отказахме.
Целият си думи. Изречени, запомнени, но повече си изтъкан от неизречените словосъчетания на сърцето си. Об-речен си. Облечен си от словата на тези, които са те изговорили. Които са те определили с тяхната си представа. Не знаеш, дали е редно да е така. Отърсваш се от чуждите натрапени емоции. Първо отекваш, а после утихваш. Трябва малко време на звукът да си отиде.
Крачиш. Отключваш. Отваряш вратата и влизаш в антрето.
Въздухът е малко задушен. Тръгваш тихо към стаята си. Не си правиш труда да светваш лампата. Събличаш се на тъмно.
Луната се показва измежду облаците. И какво като се показва. Сядаш на матрака и се отпускаш.
Смеси се с тишината.
Срещата е в облаците
Отварям очи. Виждам слънцето, което бавно изплува измежду облаците. Поредният ден от поредните дни. Поемам въздух - тежи, и тежестта е позната. Значи, там ще се криеш днес.
Ставам, за да се приготвя за работа.
Коментари
Публикуване на коментар