Възраждането

       

  

         Запазих няколко книги от опцията на сайта в Столична библиотека. Ще отида утре да ги взема в обедната почивка. Колко удобно.
          По пътя към филиал "Сердика" ме пече едно буйно слънце. После ще си взема фреш, мисля си.

         Обичам отдел "Изкуство", защото за да се добереш до него трябва да минеш през част от пространството на театър "Възраждане". Врата като врата за всеки отдел: с малки стъклени прозорчета, през които да надникнеш. През тази, обаче, виждаш само тежката малиненочервена завеса. Открехваш вратата, открехваш завесата и попадаш сред светa на декорите. Те са различни всеки път, когато отида. Стълби, музикални инструменти, рул на кораб, гипсови отливки, стари дървени мебели, животни, барок, сецесион и още една врата. През нея официално влизаш в отдел "Изкуство". 

         А там е толкова бяло! 

         Открехвам вратата и виждам познатото момиче, което аха да влезе в читалнята, но рязко се дръпна назад и изви врат, за да ме посрещне приветливо:

- Мога ли да ви помогна?

- Да, здравейте, бях направила заявка от вчера - казвам й, докато престъпвам прага.

- Опасявам се, че нищо не е постъпвало при нас днес.

- Съжалявам, не съобразих, че беше неделя и може би процесът ще отнеме повече време.

- Елате, сега ще погледна. Да, имаме и двете книги налични, да.

- Интересува ме историята на графичния дизайн у нас, ако се сещате за други издания..

- Ами...хм.. - и двете въздишаме тежко, наясно със ситуацията - елате с мен!

      Вървим по коридора, който отвежда до множество лавици, подредени в кръг, а по средата - стар роял. Всичко по тези лавици е толкова разбъркано, хаосът се забелязва дори в най-разнородните размери на книгите, които присъстват. 

- Уф, ами те повечето ми са откраднати... или не са върнати... Или са на руски, или са твърде стари и неактуални... Тази е на английски. Като са на английски, винаги ги препоръчвам. Ето, телевизонна графика, това въобще на никого няма да послужи никога повече. Но да, повечето ми, не са върнати. Понякога ми иде да убия някои хора... тук има тези двете, но те са повече като албуми - тя ме поглежда в очите преценяващо - не мисля, че ще ви свършат работа. Елате тук, ама тихичко.

     Библиотекарката вади голяма връзка ключове и се отправяме към невзрачна врата, която съответно, не бях забелязала до сега.

     Отвъд е лабиринт от библиотеки с надвиснали с книги, уютния дъх на история и малко прах. Възкликвам от възторг! А тя ме поглежда с едно топло и семейно разбиране в очите и казва, че е съвсем лесно и възможно да се изгубя.

- Елате насам! - тя се покатерва по една стълба и започва да ми подава най-различни книги. Тази е тясно за медии, практичеки не са ви нужни.. о, вижте и тези!
    Едни взимам, други й подавам обратно.

    Момичето бе тясно погълнато от това търсене приключение. Дълго време ръцете и преместваха книги от полица на полица, пръстите й ловко разлистваха. Бяха приятни минути! 

- Какъв е лимита на бройки за вземане?

- По правило 7, но аз мога да си затворя очите...

- О, това е много мило, аз все пак ще се впиша в бройката.

        Заключваме и се връщаме в първата читалня.

Докато чаках картона си да бъде попълнен, в стаята влезе възрастна жена, с много ексцентрична визия и приятна усмивка, поздрави познато, и се настани на една от масите, подредени в квадрат и аранжирани с цвете по средата. Всички маси са открупани с новите книги. Не бях обърнала внимание, но още преди да се отдадем на търсенето, в стаята е имало още няколко човека. Загледах ги - все герои, като градски легенди: шантави дрехи, шапка с перо, ярко герданче, все възрастни, все пламенни.
И до един неимоверно погълнати от...

Телефонът извънява.

Момичето вдига слушалката и кресва рязко и приповдигнато насреща:

- Изкуство!