2.
-Като да
превъртиш. Превъртам. Като превъртам играта, макар и да не е наложено
първичното значение. Сякаш, когато проумееш всичко, се връщаш отначало. И ако
съвсем случайно ти зададат един и същи въпрос, като сега е втория път, ти ще
отговориш по възможно най-простия начин.
Превъртях. Но съм жив. Какво да правя? Как така се случи, може би можеш да превъртиш по всякакви начини.
-Глупости -не можеш - казва То в главата ми. Начинът е само един. Посоките са много..
Убий душата и ще убиеш Егото. Много е тежко да се бориш с него, да го потъпкваш постоянно и да е опитваш да го оковеш.
Чувствам се задушена, и без желание. Не знам какво да правя. Напъвам се да намеря утеха в любимите си неща за правене.
Ще рисувам. Пускам музика. Реге.
„Контрастът между допълващите се цветове е толкова ефектен поради естественото свойство на човешкото око, когато възприема един цвят, да „търси” и допълващия го.”
Из „Наръчник на художника”
Ах, това ненаситно човешко око. Значи то кара всичко в тебе да търси допълващото те. Като окото, плъзгащо се по лирична картина. То мигновено търси зелено за червеното, или оранжево за синьото.
Може би Душата е художествена измама.
Може да сме само его търсещо сравнение. Нека да убием окото. Няма трето око, няма второ око, няма първо око. Ставаме прости и примати и започваме отначало.
Трябва да търсим невидимите отбивки от пътеката...
Ставам от стола и затварям очи, отпускам се. Притихвам; тялото ми започва да ми показва от какво имам нужда – изпъвам се и се огъвам. Изпуквам; приклякам , бавно се плъзгам с крака към пода и падам в шпагат. Сетне се разтягам, преминавам през няколко пози асани и се чувствам по-лека. Изправям се изпълнена от музиката и започвам да танцувам. Сякаш задържаните енергии е мен се отприщват.
Започвам да усещам самопредизвикания ендорфин.
Танцувам и плача. Ах, това е толкова прекрасно . Това е като да се изакаш душевно.
Смея се и на тая своя мисъл
и
продължавам да танцувам със затворени очи; пред мен е стената с картата на света, която е започнала да се разпада.
Превъртях. Но съм жив. Какво да правя? Как така се случи, може би можеш да превъртиш по всякакви начини.
-Глупости -не можеш - казва То в главата ми. Начинът е само един. Посоките са много..
Убий душата и ще убиеш Егото. Много е тежко да се бориш с него, да го потъпкваш постоянно и да е опитваш да го оковеш.
Чувствам се задушена, и без желание. Не знам какво да правя. Напъвам се да намеря утеха в любимите си неща за правене.
Ще рисувам. Пускам музика. Реге.
„Контрастът между допълващите се цветове е толкова ефектен поради естественото свойство на човешкото око, когато възприема един цвят, да „търси” и допълващия го.”
Из „Наръчник на художника”
Ах, това ненаситно човешко око. Значи то кара всичко в тебе да търси допълващото те. Като окото, плъзгащо се по лирична картина. То мигновено търси зелено за червеното, или оранжево за синьото.
Може би Душата е художествена измама.
Може да сме само его търсещо сравнение. Нека да убием окото. Няма трето око, няма второ око, няма първо око. Ставаме прости и примати и започваме отначало.
Трябва да търсим невидимите отбивки от пътеката...
Ставам от стола и затварям очи, отпускам се. Притихвам; тялото ми започва да ми показва от какво имам нужда – изпъвам се и се огъвам. Изпуквам; приклякам , бавно се плъзгам с крака към пода и падам в шпагат. Сетне се разтягам, преминавам през няколко пози асани и се чувствам по-лека. Изправям се изпълнена от музиката и започвам да танцувам. Сякаш задържаните енергии е мен се отприщват.
Започвам да усещам самопредизвикания ендорфин.
Танцувам и плача. Ах, това е толкова прекрасно . Това е като да се изакаш душевно.
Смея се и на тая своя мисъл
и
продължавам да танцувам със затворени очи; пред мен е стената с картата на света, която е започнала да се разпада.
Коментари
Публикуване на коментар