Медитация

С кръстосани крака срещу Живота съм,
защото няма да му раждам произшествия.
Не вярвам в себе си, не искам да живея.
Събирай си случайностите, Боже,
и вземи ги скрий във някой ъгъл,
не се шегувай вече със човеците си.

По-късно пак ще си говорим, на кой са тия всичките зулуми. 
не искам да го гледам вече твоя филм,
с апотеоз от газ и куршуми.
О, скучаеш, Боже?
Ето, повръщам ти червата си,
по-бяло от това не може.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Експеримент

Тъмносиньо