"Танцът на протеста"

                Тия дни попаднах на една статия, чието заглавие ползвам като оглавник на следоющия текст. Повече от статията ми направи впчеталение снимката, защото интерпретирах ракурсите на жената по малко по-различен ъгъл. Не ме интересува, че била завършила актьорско майсторство, балет кино и театър. В нея личеше недоволство. Не просто несъгласие, а  вътрешен бунт, кипящ и изригващ в пълната форма на заетата от нея поза. Да, не си спомням позата, мързи ме и да търся, освен това ме боли корема, а и преядох със сладолед.
Въпросът е , че дори да и не беше разкършена личност, щеше от вътре, от себе си и за себе си, да танцува пред бездушната полиция, която изглеждаше толкова не там, където се намира и толкова безразлична, че се почудих дали случайно не ака мрамор.
Танцът е израз на емоция. Той е своеобразна песен, но не на душата, а на тялото. Поривът идва от кръвта, от сърчицето. Може да е бавен, но може и да е агресивен, плавен, завладяващ.
          Танцът на протеста е танцът на свободата. Това е прокламация, която заявява, че лицето, душата и тялото на индивида са абсолютно в хармония със всемира на Вселената. Там пише още, че няма сила, която да потисне онеправданите, несъгласните, младите, старите, новаторите, креативните, бавноразвиващите си и изобщо всяка една твар със съзнание и критичност към глупостта. Достоверно. И подпечатано с първите стъпки към новото начало.