Любовна сатира

Отново всичко се повтаря:
Зима.Студ. Разплакани очи.
Вратата бавно се затваря,
червенината не личи.

Отново забравям за грешки
допуснати в белия сняг.
Отново са прости, човешки..
но има ги всякога.. пак!

Отново е празно и липсва
на бялото някакъв щрих.
Годината шибано свършва
и ето аз пак се напих.

Не бе, не съм, и не мисля,
да правя това изначално.
Не съм вече толкова крехка,
и туй не е толкоз фатално.

Но факт е че раната зее
на фона на някакъв лед.
И факт е, че пак ще ги нищим
нещата отново със теб.

Но ето, аз спирам да мъмря-
голяма съм вече и знам,
че шансът се дава отново
да не отидат нещата на зян.

Шегувам се лекинко тука,
простете ми хумора тъп.
Но всякога туй се повтаря,
дано да е от тъпия студ.