Ревю на книгата "Разторг" от Антон Фотев

Ревю 

Разторг
Автор: Антон Фотев
Издава: MBG Books, 319 стр., 12.90 лв.

За пръв път получавам такъв остър порив да напиша ревю на книга. Едната причина се корени в най-очевидното: книгата ми е харесала твърде много. Втората, която усилва ефекта е, че има точно 2 ревюта в интернет и те не ми харесват. Те са само две на брой, защото книгата не е известна: издателството е MGB, а книгата се популяризира чрез спечелването на конкурс. Медиите тук не увеличават ехо-то от успеха.

Дразни ме фактът, че и двете ревюта започват с един и същи комплекс: изпозлват несигурната дума "опит" (литературен), който сам по себе си не е никак категоричен. "Поредният опит за качествено фентъзи" връща евентуалния читател в изходния пункт на ситуацията, а именно моментът, в който е решил дали да си купи книгата. Това твърдение "пореден опит" говори също колко е крайно обобщаващо за аудиторията, със нулев принос към ифнормационната осведоменост.

Посоката на моето мнение идва от посоките на аргументация. Заради качеството на издателството, книгата е осакатена по два параметъра: графичен дизайн на корицата и абсолютно неточното резюме на гърба на книгата. А може би редакторът е чел само първата една трета от нея. На мен и сега не ми е ясно защо е точно такава. Ако нямах ужасно добрите препоръки за нея, със сигурност нямаше да ми направи впечатление на един от щандовете на Пролетния базар на книгата.

Езикът на авторът Антон Фотев е гъвкав и мек. Движи се в една равнина като нинджа, напред, назад, настрани. Не се отплесва излишно; казва достатъчно и разкрива точно толкова от всяка ситуация: достатъчно. Емоцията е предадена репортажно и толкова натурално и земно, че изживява естественият си път единствено в нас, читателите. На страниците тя е просто кодирана с първичността на точно подбрани думи - български, близки до нас, жарки. Веднъж облечено в думи, едно чувство се явява еднородно описано и на други места, за да ни води безпогрешно по-нататък из фабулата.

Сюжетните нишки са две, вплетени в една, чрез двама герои със свързана съдба. Двата типа хора, които са в противовес до края си приличат по мъдростта, но се различават в стремежите си, а те от своя страна са в полярност. Единят е Разторг, който е "бойният пес" на Горян, а после и негов страх, ала и негова упора, другият е самият Горян, по-късно водач на племето на Кървавия Ястреб, най-кръвожданото от Деливойския род.

Полярността се поднася от автора с едно много дзен приемане на света, точно такъв, какъвто е: разнообразен. Нито един герой не е заклеймяван за нещо, което върши, мотивът винаги е осъзнаван и обоснаван спрямо всяка различна личност.

Историята е свирепа и жестока. Времевият отрязък не е обрамчен и честно казано, това е първото най-силно впечатление. Не толкова силно, колкото добро. Нека въображението съотнесе тъмнината на Солянските подземия към историческата линия на времето, но нека също се замисли за добронамерените пацифистични елфи, тъй древно, но и бъдещо-недостижими като пример за общество.

Присъстват славяни, техните божества, божества на прабългари. Българските символи и легендите са съшити с прекрасно чувство за хармония и принадлежност и по никакъв начин не се борят за достоверност. Със сигурност провокират стремеж към по-задълбочени познания в сферата, разбира се, доказани исторически.

Романът провокира първичност, ала успява да държи духът на читателят смирен по време и на най-откровените сцени. Авторът успява да разказва увлекателно и искрено, тъй щото да поддържа интереса разпален във всеки етап на историята.

Книгата заслужава свото продължение, а защо не и две. Това е едно балансирано фентъзи с всички нужни елементи, ала със съвсем неочаквани постъпки от страна на героите, които по ниакакъв начин не разочароват читателя.

"Разторг" от Антон Фотев си струва да се прочете. Това фентъзи е епично спрямо епичността на персоналното въображение. Конструкцията на взаимодействие и следствие е приложима във всяка една лична действителност. Сюжетът грабва още от първите страници и макар да се припознаваме в други произведения на изкуството със сходно звучене, със сигурност не сме предадени от очакването, че това преповтаря нечия друга идея. 

Българският фентъзи роман се възражда.