Юни

Горещо е във вените, когато
чакаш лято на разплата,

и когато ритъмът е волен гларус,
а разлива се в златисто мрака;

душата ти се пръска в диня
из пейзажа жълто-синия,

и очите ти са с шир богати
- най-голямата награда.

Пътеката е прашна и забравена,
очакването - хвърлено далече,

съблечена, душата е изправена
пред най-голямото противоречие;

солен е морският ми пристан
горещо е да чакам още;

не мога да намеря начин
да се протегна повече!

*  * *

И в неистов сън
обсебен съм...



Коментари

Популярни публикации от този блог

Експеримент

Тъмносиньо