Експеримент

Животът ми е стих насън.
Искан, но объркан с вдъхновение.
Понякога е тих, ромолен звън,
и често в него съм като видение.

Животът, както дядо често казва,
е низ от залъгалки прости.
Подхвърля радост или те наказва,
Редува знайни и незнайни гости...

Сънувам го -различен , друг и тюркоазен.
Смесвам го с живот на някой друг.
Политам като лист, но сух, прегазен.
Събуждам се, но пак сама и тук.

Животът ме сънува. Алена.
Тичам и до мене тича друг.
Целувка. Цветна и запалена.
Това е то - на любовта ни звук.

Моля се да спре да ме сънува.
Блянуваната приказка открих.
Сърцето ми към слънцето пътува
и бягат двама по безкраен стих.