Този пост е посветен на измамените надежди , породени от егоизма на вътрешното ни аз

Понякога ме хваща много яд. Случвало се е, предполагам на всеки, така да се стече денят ти, че просто по едно време да ти се ще да отговориш на вежливото предложение за помощ на продавачката с "Да, разбира се, че можете да ми помогнете, бих желал/а въже или постолет".
И този яд прераства във агресия. Защото ти ,човече, даваш дни и седмици  ( или 'къвто и е да период от когато си решил да станеш добър човек) да даваш, да даваш, да даваш безкористно, сякаш днес е последният ден на света, сякаш общуваш с последният човек. Продължаваш да даваш, продължаваш да се стараеш да бъдеш чист и неопетнен, сякаш сега майка ти те изкарва от родилното и сякаш не си видял жестокия тъп свят.

Време е да уточним от къде произхожда този яд. Този яд, мили дечица, е чисто и просто огледално изображение на подсъзнателните ни надежди. Измамени. Защото дълбоко в себе си сме пълни егоисти. Този егоизъм лежи рамо до рамо с инстинктът за смаосъхранение. И дълбоооко, дълбоко в нас, при всяка протегната ръка, която сме дали, всяка една милостиня, която сме пуснали, ние сме имали едно наум.

Просто този ден е нещо като своенравен личностен, или по-скоро междуличностен ( между лицата на една личност, да точно така) КРАХ. '

Щото ей 'ся на тебе ти се ще, по средата на блатото от депресия, яд, гняв, безсилие, лайна, ръжди и задържани сълзи, някой да те погледне, да разбере какво ти е и да ти даде това, от което имаш нужда. Било то трева, прегръдка, шоколад или ритник отзад. Просто знаеш, че го заслужаваш, но точно сега не е време  на мъдростта "Искай и ще ти се даде". ' Щото вече мъдростите не струват. Светът е прекалено стар и те са станали болезнено банални. Светът е дърт и хората повтарят едно и също, и за да не си дублират думите, те внасят чуждици, заемки, правят миксове от езици, картини и какво ли още не. Светът, драги читателю, е едно ужасно място. Всичко отдавна е загубило своята индивидуалност.

Ако искате да добиете точна представа за света днес, вземете една голяма чаша с вода. Да, точно така, по-големичка. Сега добавете по една капка от всеки цвят акварелни боички, които имате, но само по една, за да стане достатъчно размито. Сега добавете едно огромно мазно лайно, миксирайте по желание и опитайте на вкус. Сервира се студено, без сламка, по всякакви случаи.
Е, как е ? Познато ли ви е  ? Кое е истинското днес? Разбийте си надеждите за реалното щастие. Ако сами не сколасате да сте щастливи, то не разчитайте на света. Иначе той ще ви размие до незначителност и ще ви накара да си повърнете надеждите в кенефа.