The "Good night" project

Ако ти си всичко Ако всичко е безкрайно Ако ти си времето То Ти си бил сега Ако всички са само едно единствено себе си Ако това себе си е проявено по всеки един възможен начин Ако този всеки един възможен начин има и другата страна на себе си Ако ти трябва да срещенеш всяка една страна от себе си, изразена по всеки един възможен начин Ако ти трябва да срещнеш себе си във всяко едно възможно време Ако трябва да разбереш всяко едно себе си по всеки един възможен начин и във всяко едно възможно време То Ти си човек Ако си научил всяко едно нещо Ако си научил всяко едно нещо по всеки един възможен начин Ако всеки възможен начин е бил всеки възможен живот Ако всеки възможен живот е било всеки възможен човек Ако ти си част от всеки възможен човек Ако ти си част от всеки един възможен човек, съществуваш по всяко едно възможно време Ако ти съществуваш по всяко едно възможно време сега То  Ти си енергия Ако успееш да контролираш всеки един свой енергиен поток ...

На тишината ми пейзаж не е това, и не е само сянка от възторга, че някога била съм сам-сама, и сам-сама аз само знам и мога; не ми е ценно да ме тачат някак и от все ми става пусто синевото, когато за размах, голям, крилат ми е дълго време плакало окото. Не ме е страх от бурята ти силна, аз любя и студеното усое, на високо в планината ще се скрия, при гнездата на орли - ще имам свое! По зъберите ще танцувам боса, слънцето ще пия с жажда кръвна, ще пониквам все на цвете тънко, за да мога всякак да се върна. Ще се оглеждам във кристлани езера, а те ще ми отвръщат със дълбокото, на ветрове и хали аз ще съм сестра, и тъй ще си остана - на високото.

Махам очилата и погледът ми обхожда размазания пейзаж на тишината. Това е изтъркана метафора за самота. Аз не виждам, а смесвам меките петна с твърда смелост. Или може би трябва да кажа"твърда четка". Бързам, да не се размести цялата тази неострота. Тя трябва да продължи малко повече. Счупих си очилата. И ето, че по-често взе да се открива пред мен този размазан свят. Главно вечер. И рано сутрин. Тогава го чувствам най-добре и най-близък. Размазаните контури се сливат в едно цяло с целия взор и с мен. Не ми трябват онези очила. Дават ми твърде много детайли. Размазано е по-добре. Виждам само душата на нещата. За какво са ми всичките тези форми и резки черти. Изморяват ме.

This hill is covered by the green of Life These hills are lungs The lungs of the mountain and the blood of the sea is the salt of the Universe Eternity is in the shadows of the forests

Виждам: в долината има планина висока и снежна и баща ми е планината; През долината тече една мъдра бистра река и майка ми е реката; До реката има дърво - брат ми е висок и строен; До дървото има друго - плодно - сестра ми е със вкусен цвят. Аз съм синьо цвете и съм малка, следя слънцето с глава; Вселенското спокойствие е чисто, и побира цялостната тишина

Горещо е във вените, когато чакаш лято на разплата, и когато ритъмът е волен гларус, а разлива се в златисто мрака; душата ти се пръска в диня из пейзажа жълто-синия, и очите ти са с шир богати - най-голямата награда. Пътеката е прашна и забравена, очакването - хвърлено далече, съблечена, душата е изправена пред най-голямото противоречие; солен е морският ми пристан горещо е да чакам още; не мога да намеря начин да се протегна повече! *  * * И в неистов сън обсебен съм...

Колко е вдъхновяващ листа КОГАТО Е ПРАЗЕН .