Публикации

Светлинни писания

Изображение
                                                                                                                  С.А. Аз съм крадецът на моменти, на младости, на радости, на несправедливости и тегоби, на мъчения и славения. Аз съм онзи, който взема от теб, за да те запази, така както ти не би могъл; Събирам те в прашни кутийки и те изстъргвам от разните памети; Късам хартията и те унищожавам; Манипулирам те и те притежавам! Аз съм -Щрак! от който има после, но няма -Стига! и няма -Повече... /владея те през твоята външна призма, пречупвам те през светлината, от която струиш/ Бъди величествен за миг, бъди какъвто искаш! Вземи се в ръце! погледни се... ... (само)разрушен и изграде...

Тъмносиньо

Да не бъркаш мълчанието с разбиране е като да не настъпваш риби в морето. Море-мълчание и никакви риби. Някой си спомняше водорасли отвреме на време, но те се смиха с времето и остана само лека зелена мътилка. В полумрака до моста изскочи сянка.

Защо е полезно да си водим хартиен дневник в 21-и век

/размисли/ Водя си дневник от 1-и януари 2008-а година. Тогава бях в 8-ми клас. В първия си "сериозен" дневник писах в продължение на 2 години и малко, всеки един ден. Той е зелен, формат А3, рекламен, от еко хартия. Има много стикери по него. Е, мъчих се в университета да го продължа, обаче не бях редовна и това жестоко ме дразнеше, защото въпреки, че не пишех често, повярвайте ми, мислех си за него. И така след като изписах зеленият тефтер, започнах университет eddition. През ден, през два, през седмица - колкото толкова. От първи курс до сега са преполовени още 2-3 тефтера. Да бе, не им знам точната бройка, понякога съм писала върху случайни тефтери на случайни места. И така. Сега отново съм напалатила един нов тефтер. Първият ми дневник е в родния ми град. Понякога си го разглеждам. Той, някак, ми е най-ценен. Може би, защото е най-далечен. За какво ми без полезно да си водя дневници толкова време?   Това беше в гимназията. Нови впечатление, лица, места, случки. С...

Смирение

Ръбат и остър връх висок отвсякога там. Търпениението му е вятърът, който го ражда всеки следобяд по време на залеза.

За корена и плода

Ето ме - сега аз същесвтвувам - прашинка от вселенската мъгла. Сърцето ми е ритъм. И със него аз отмервам  всяка моя стъпка по пътя на кръвта. Все не стига, щом откриеш щастие (Животът), а щастието трудно се намира. Не защото е далече, ами друго - единствено в баланса резонира. Един живот не стига щом прогледнеш, а е достатъчен в илюзията на смъртта; Ето младост - ала в рамка на стената, ето смисъл -  ама малко под пръстта. Щастието е кръв, а във кръвта - живот, корена е под земята, ала дава. Какъв ще бъдеш, ако не си плод? - корен, станал на жарава.  Ето ме - сега аз съществувам! Има-няма хиляди години. Плод съм на безсмислено робуване на някакви божествени гадини. Лош или добър съм - без значение. Накратко - това е все едно и също. Разруха или съзидание за мене?  Любов. Това е най-могъщо. Привет, аз винаги съм съществувала- вселена съм между прашинки от мъгла. Животът никога не съм сбогувала и не знам дали съм мъж или жена НЯМА...

Къси емоции

На обяд излезе от вкъщи изнервена на целия свят. Не се разведри веднага от есенните тонове на любимия й сезон. Дори слънцето се понапъна, за да изкопчи усмивка. Не успя. Ръката й се плъзна по главата с празен жест и това допълнително я накара да изпита агресия към себе си. Коса там нямаше.  Вървя така до центъра - полунамусена и кисела. В ръката си държеше тази на своята племеннца. На крехката възраст от седем години, Габриела е едно много добре разсъждаващо същество, използващо думи, за които голям процент от обществото не подозират, че съществуват. Вървяха към фризьорката. Преди два дни Силвия отиде там, защото се нуждаеше от оформяне. Сама не се справи да отреже дредовете си. Така де, отряза ги, доразплете разни части, обаче липсваше известна равнопоставеност между дължините на отделните кичури.  Трябваше да вземе изпадналото топче на обецата си. Фризорката е страхотна в работата си, ала е крайно невнимателна с ушите на хората. Взеха го. На връщане се спряха да...
Изображение