Къси емоции

На обяд излезе от вкъщи изнервена на целия свят. Не се разведри веднага от есенните тонове на любимия й сезон. Дори слънцето се понапъна, за да изкопчи усмивка. Не успя.

Ръката й се плъзна по главата с празен жест и това допълнително я накара да изпита агресия към себе си. Коса там нямаше. 

Вървя така до центъра - полунамусена и кисела. В ръката си държеше тази на своята племеннца. На крехката възраст от седем години, Габриела е едно много добре разсъждаващо същество, използващо думи, за които голям процент от обществото не подозират, че съществуват.

Вървяха към фризьорката. Преди два дни Силвия отиде там, защото се нуждаеше от оформяне. Сама не се справи да отреже дредовете си. Така де, отряза ги, доразплете разни части, обаче липсваше известна равнопоставеност между дължините на отделните кичури. 

Трябваше да вземе изпадналото топче на обецата си. Фризорката е страхотна в работата си, ала е крайно невнимателна с ушите на хората.

Взеха го.

На връщане се спряха да хапнат царевица в чашка. Продавачката сложи пармезан и в двете. Габи погледна Сиси любопитнои учудено, та се наложи Силвия да обясни на племенницата си, че пармезана е, ам, "накълцан на дребно кашкавал". Разбърка добре чашката на детето, и то започна да обича пармезан.

Габи помогна на Сиси да си избере шапка. Сиси се погледна в огледалото, стресна се отново, подразни се, успокои се и си я купи. Шапката трябваше да е другар в първите няколко стадия на израстване на главното окосмение. Добре че идеше зима.

Отидоха да посетят баба Нина. Занесоха й банани. Баба искрено се зарадва на новата сисина визия. Каза й, че прилича на мъничко момиченце и че е сладко. Силвия кимна неутвърдително. Поговориха си, споделиха си, хапнаха мляко с ориз и измайсториха няколко герданчета. ( Всичко започна от поправката на сисиния, тъй като връвта се скъса). Баба й подари още един каскет, който не бе носила. Силвия се зарадва. Тя си падаше по ретро вещи и неведнъж бе ровила в бабиния гардероб.

На връщане настроението на Силвия бе с около 20 процента по-добро. Вкъщи мама поднесе вкусен обяд. Братът на Сиси и жена му дойдоха да вземат Габи. Видяха новата прическа на Силвия и й казаха, че е много сладка. Силвия пусна две сълзи и каза, че не е вярно. (Не беше тъжна и все още не е, че отряза дредовете си. По-скоро беше нервна, просто защото беше нервна на деня.) Батко започна да я гали по главата и й каза, че ако наистина беше зле, щеше да й каже направо. Заедно с него инсталираха няколко неща на компютъра. Батковото семейство тръгна.

Силвия се позавъртя, пробва да почете за теста си в понеделник отново, но видя, че, хм, нищо не влиза в главата й. Ядоса се. Попрочете някакви закони и преди да агресира до краен предел се сети, че трябва да посети другата си баба с дядо. Беше обещала. Предният път не успя.

Помоли тате да отиде с нея. Каза му, че е редно да види своята мама и тате, пък и брат му се беше върнал. Това свърши работа и те се обуха и тръгнаха. 

Вече беше тъмно - едра луна пълнееше на небосклона, подпирана от няколко вехти облачета. Перфектната есенна температура - не е студено и неуютно, ала е хладно и все още няма "ху"*.

Баба, дядо и чичо ги посрещнаха радушно. Имаше майтапи и беше задушевно. Хапнаха. Поговориха, тестваха чичовите придобивки за масаж с иглички. Баба даде на Сиси сладка, райски ябълки и един букет цветя. Пошегуваха се, поприказваха, гледаха клипче от закриването на последния зимен сезон и заподскачаха от неописуем адреналин и нетърпение за новия сняг.

После тате и Силвия тръгнаха обратно към вкъщи. Беше станало по-студено. Ама отново без ху. Късокосото момиче си даде сметка, че напразно се е нервила за глупости цял ден. Получи толкова много неща, въпреки киселото си настроение и късата си коса. 

Поседя малко с мама и тате и се върна в стаята си, за да положи Сизифови усилия да допречете някоя друга страница, белким стане и тя не знае какво. Чудо? По-скоро не.

Сега е 23:16, а на бюрото има кафе в зелена чаша, защото написаното на страниците губят интереса й на всеки 3-и ред.

И понеже написаното на страниците губи интереса й на всеки 3-ти ред, тя реши да напише това, за да каже колко е глупаво хората да не могат да управляват емоциите си.

Кабум.

*все още не си способен да видиш дъха си