Късно

Ако просто изчезна и млъкна,
защото съм някакъв шум,
появил се незнайно от някъде,
като нечия дума на ум;

ако бъда прашинка в окото
на някой възстар непознат;
или бъда следа по сакото,
от разлян спомен нейде назад;

мога да бъда бутилка
от вино изпито с приятел,
така както блед нечий спомен
на съквартирант  наемател;

аз съм малък човек със парцали,
ядящ кротко храна под дървото,
аз съм дъжд и съм вятър и хали
и не галя със нежност окото;

аз бях слаба, нищожна и малка
но сега съм пак всякакви хора;
сега съм мехлем за душата;
и никак не ми трябва упора.

Аз съм мухъл и птица и сладост,
аз съм чехъл на ръб под леглото;
аз бях всичко, но най-вече радост
защото запазих доброто.