Да вирееш в хладно утро
Белоцветни вишни
Виж ни !
Виждам ви..
Перчите се - пролетни и свежи.
Пърхате по мен сутрин по време на изгрев, когато дъхът ми все още се вижда.
Бели късчета невинност се докосват до настръхналата ми кожа
Вишни. Тъжни. Скришом грешни.
Знам, че когато вкуся от сочната им кръв, аз ще усетя една отдавна свършила тъга, но пак едва започваща по моя език. Ще докосне небцето. Ще ме разтърси като мигновена пролетна буря.
Към плодовете на вишната посягат предимно замислени и вглъбени хора. Забелязват дръвчето на хоризонта и отиват да си откъснат от чуждата вишна. Хапват малко мъка, сетне продължават. Никой не им се кара от прозореца.
Но вижте, черешите са друго нещо. Аз винаги съм предпочитала череши. Сладка подкрепа за морни пътници. Предизвикателство за разбойнишките духове. Черешите се крадат.. някак легално. Не е редно сладкото и хубавото да се дава без някакво заиграване!
Ах, тази череша. Сладка и съблазняваща. Очи-череши. Ами къде са очите -вишни? Няма очи вишни. Има сърца вишни.
Като на хората, които се раздават за всички. Вишна. Една жалееща душа, която от тъмното петно зад прозореца, приседнала в сумрачното, полуобърната навън- надниква едва, за да се увери, че дървото е още там и храни още хора с надежда. Съпричастност в хапка.
Дървета богове
Виж ни !
Виждам ви..
Перчите се - пролетни и свежи.
Пърхате по мен сутрин по време на изгрев, когато дъхът ми все още се вижда.
Бели късчета невинност се докосват до настръхналата ми кожа
Вишни. Тъжни. Скришом грешни.
Знам, че когато вкуся от сочната им кръв, аз ще усетя една отдавна свършила тъга, но пак едва започваща по моя език. Ще докосне небцето. Ще ме разтърси като мигновена пролетна буря.
Към плодовете на вишната посягат предимно замислени и вглъбени хора. Забелязват дръвчето на хоризонта и отиват да си откъснат от чуждата вишна. Хапват малко мъка, сетне продължават. Никой не им се кара от прозореца.
Но вижте, черешите са друго нещо. Аз винаги съм предпочитала череши. Сладка подкрепа за морни пътници. Предизвикателство за разбойнишките духове. Черешите се крадат.. някак легално. Не е редно сладкото и хубавото да се дава без някакво заиграване!
Ах, тази череша. Сладка и съблазняваща. Очи-череши. Ами къде са очите -вишни? Няма очи вишни. Има сърца вишни.
Като на хората, които се раздават за всички. Вишна. Една жалееща душа, която от тъмното петно зад прозореца, приседнала в сумрачното, полуобърната навън- надниква едва, за да се увери, че дървото е още там и храни още хора с надежда. Съпричастност в хапка.
Дървета богове
Коментари
Публикуване на коментар