Есента не е за всеки
Цветно ми е , винаги. Шарено ми е, такова. Разнообразявам с любими дейности, на любимо място, за да поддържам тоновете.
Но когато си на място, където не познаваш никого до толкова добре, че да се чувстваш малко някак в свои води, If possible, и ежедневието ти е разкрило жестоката истина, че и тук на морето може да бъде сиво. . . Е, тогава значи наистина си загазил. Шантава е ситуацията. Но ме кара да се замисля за доста аспкети от живота си. Кара ме да си направя равносметка колко точно ще ме е страх, за да знам какъв кураж да си набавя. Ей такова ми е, тягостно.
Мъчна ми е за дома. Да. Пудинг? Не. И вафлите ми свършиха.
Положението е stupified.
Бяло е пред мен. Възхищавам се на бялото, винаги има какво да научиш от него.
Сняг, пухкав и безкраен. Тишина като в безглаголно изречение. На къде ме водиш? Тръгвам след теб. Оставяме стъпки в мразовит съюз.
Цветовете на черешите, издъхващи благоуханната си душа към всеки минал пътник.
Бяло в пяната на вълните, в яростта на природата и тягостното подчинение. Бяло като простора, в края на хоризонта, където изчезват птиците.
Няма бяло. Няма бяло в Есента. Есента е анархист. Тя е цветна.
Коментари
Публикуване на коментар