" Масури, смърт и няк'ъв рап "
Малко ме е страх от това бяло празно пространство. От една страна, защото когато напиша всичко, тотално ще разбера себе си. Втория проблем идва от там, че не съм сигурна дали съм готова да си се разкрия напълно.
Сменям доста лица, и хора разни ми казват, че си приличаме. Да, ама не съвсем. Не си приличаме по приликите, приличаме си по разликите. Те грешат.
А аз имам тайна. Успях да задържа щастието. Успях да се запазя тук и сега, на момента, да не се отнеса в щастието си на някакви утопични места. Не. Не трябва да се водим по илюзиите, трябва да живеем тук и сега. Само така се чувстваме наистина живи. А можем да бъдем живи. Можем да бъдем истински. Щом аз успях.
Когато си истински, хората грабят от тебе. Само дето не разбират, че на тебе ти харесва да им даваш, да ги съветваш, да им помагаш ( защото хората са за хората ) . Защото ти не изчезваш, когато даваш част от себе си на някого, напротив - ти се развиваш с бързината на ламя, с одрязани глави - растеш все повече, все по-бързо. Възвисяваш се. Откъсваш се от земното. След време, въпросните странници се каят, че са те наранили взимайки от теб. Ми окей. Аз продължавам да съм си щастлива, защото съм си щастлива със себе си. Те не могат . Не са в хармония, страх ги е от себе си. Страх ги е да осъществят пътуване навътре. Търсят се навън, в света, във Вселанта, около тях, на улицата, търсят се навсякъде. А не проумяват колко е лесно :)
Страхливци. Не е това сърцевината на Живота. Мамка му, разберете за какво сте родени. Истината е там НЯКЪДЕ ... вътре в във вас :))
А аз съм щастлива и нещата продължават да се случват. Винаги нещо се случва, нали ?
All in all : enjoy now. Another now is coming
А, да, ето го и рапа
Коментари
Публикуване на коментар