Среднощно къпане сред малини
Това не е
есе. Есето има посока, път. Пък аз никъде
няма да ви водя. Аз не съм каруцар,
файтонджия или пъдар. Аз съм просто аз.
Вие сте си вие. Ще си кажете, че прекъсвам
диалога между читателите. Дреме ми. Нали
ям вафли.
Трябваше да пиша за кифлите. Но тях няма какво да ги описвам. Комплексирани момиченца, даващи себе си за материални облаги. (Това е изречение, което спокойно би могло да бъде заменено с цветущи псувни на разкошния ни български език).
Докато си свалях лещите в банята, стигнах до извода, че човек наистина може да има две сродни души. Не може да бъде една. Нито три. Две. Едната е тази, която му помага да разкрие себе си в най-добрата светлина – да бъде всеотдаен, усмихнат, позитивен, да бъде честен, благодарен и мил. Тя го подкрепя, помага му и е винаги някъде там, за него – едно невидимо рамо, на което мое да се подпре, облегне, плаче, гризе, чопли, лигави... в случай на нужда. Това сродната душа на неговото съзнание, на неговият Аз. И тук балансът трябва да бъде в пълна хармония, защото съществува другата сродна душа. Ако се запознае с нея, този човек коренно се променя, без да го осъзнава. Той се поддава на проците си, на подсъзнанието си, да, тоа е сродната душа на нашето подсъзнание. Кара го да бъде първичен, свиреп дори, да бъде щастлив, но не прекомерно, а моментно, защото прави нещата, които винаги е искал, но всякога потискал, защото са били "непримерни", "забранени", "неприлични". Когато балансът се наруши, двете сродни души са в борба. Никога не може да победи нито една от двете. Те просто временно си взимат почивка. Те сякаш се редуват. И човека е ту добър, ту ужасен, ту прекрасен, ту арогантен и груб.
Да разгледаме митът за "Лилит". Първата жена. Перфектна, непокорна, непоколебима и смела. Първата, която не е искала да лежи отдлу в "мисионерската", защото е равна на мъжа и има пълното право да бъде отгоре. И това е втората сродна душа – на подсъзнанието. А Ева е светлата покорна душица, направена от Адамовото ребро, готова да жертва, да дава, до последно. Доброто съзнание, подвластно на манипулации, симулакруми... Нагледен пример за мъж с две сродни души. За първият мъж с двете си сродни души. За това как избираме по-лесното за опитомяване, защото ако се опитаме да опитомим Лилит, ще отприщим не една, а две разрушителни стихии. И кой ще победи...?
Аз – защото ям вафли.
Трябваше да пиша за кифлите. Но тях няма какво да ги описвам. Комплексирани момиченца, даващи себе си за материални облаги. (Това е изречение, което спокойно би могло да бъде заменено с цветущи псувни на разкошния ни български език).
Докато си свалях лещите в банята, стигнах до извода, че човек наистина може да има две сродни души. Не може да бъде една. Нито три. Две. Едната е тази, която му помага да разкрие себе си в най-добрата светлина – да бъде всеотдаен, усмихнат, позитивен, да бъде честен, благодарен и мил. Тя го подкрепя, помага му и е винаги някъде там, за него – едно невидимо рамо, на което мое да се подпре, облегне, плаче, гризе, чопли, лигави... в случай на нужда. Това сродната душа на неговото съзнание, на неговият Аз. И тук балансът трябва да бъде в пълна хармония, защото съществува другата сродна душа. Ако се запознае с нея, този човек коренно се променя, без да го осъзнава. Той се поддава на проците си, на подсъзнанието си, да, тоа е сродната душа на нашето подсъзнание. Кара го да бъде първичен, свиреп дори, да бъде щастлив, но не прекомерно, а моментно, защото прави нещата, които винаги е искал, но всякога потискал, защото са били "непримерни", "забранени", "неприлични". Когато балансът се наруши, двете сродни души са в борба. Никога не може да победи нито една от двете. Те просто временно си взимат почивка. Те сякаш се редуват. И човека е ту добър, ту ужасен, ту прекрасен, ту арогантен и груб.
Да разгледаме митът за "Лилит". Първата жена. Перфектна, непокорна, непоколебима и смела. Първата, която не е искала да лежи отдлу в "мисионерската", защото е равна на мъжа и има пълното право да бъде отгоре. И това е втората сродна душа – на подсъзнанието. А Ева е светлата покорна душица, направена от Адамовото ребро, готова да жертва, да дава, до последно. Доброто съзнание, подвластно на манипулации, симулакруми... Нагледен пример за мъж с две сродни души. За първият мъж с двете си сродни души. За това как избираме по-лесното за опитомяване, защото ако се опитаме да опитомим Лилит, ще отприщим не една, а две разрушителни стихии. И кой ще победи...?
Аз – защото ям вафли.
Скоро не бях чел толкова истински текст. Страхотно е. Евала :)
ОтговорИзтриване