Ln&ss или просто върп.
Ама че кристална графика. 2D, 3D, брей! A не помня да съм се самоубивала. Може би всичко щеше да изглежда по различен начин. Може би щяха да ми прожектират живота и да ми сочат грешките с показалка и да стопират кадъра. Е, тогава щях да ги помоля да ми пуснат най-прекрасните моменти отново. И най-тъжните, разбира се. От къде се разбира ли? Ами, тъгата е истина. Тя е най-истинското чувство, както самотата. Тях двете никой не може да ти ги отнеме. Щастието е преходно – държиш го в ръцете и току виж го вейне вятъра, някой ти каже здрасти и ти го разпилее, или пък то самото се проплъзне между пръстите ти и за един миг го няма. А си го трупал прашинка по прашинка и си го носел със себе си толкова грижовно. А тъгата си е в нас. Навсякъде, по всяко време. Тя тежи, масивна е. Като тежка желязна врата. Ръждясала и олюпена. Такава врата кой ще се съгласи да ви открадне и да влачи със себе си? Да, правилно. Никой. Е, ако правите основен ремонт, някой приятел ще помогне. Сам...