The "Good night" project

 Ти си мазолът на моята психика. Ти си объркан облак, седящ пред залеза. Залепнало е като три смачкани джанки върху подметка. Мразя този текст. Мразя и самотното. Толкова е пусто. Обещания като дъвки - отдавна станали на кокал, в някой опикан ъгъл на подлеза. Малко въпроси от типа “Къде?” съществуват и не са за отговаряне. Не и преди “Кога?”. Тоя текст го препикават крокодили и го гори лава. Дойдох си.

С кръстосани крака срещу Живота съм, защото няма да му раждам произшествия. Не вярвам в себе си, не искам да живея. Събирай си случайностите, Боже, и вземи ги скрий във някой ъгъл, не се шегувай вече със човеците си. По-късно пак ще си говорим, на кой са тия всичките зулуми.  не искам да го гледам вече твоя филм, с апотеоз от газ и куршуми. О, скучаеш, Боже? Ето, повръщам ти червата си, по-бяло от това не може.

Обхождаме ги всеки ден с крачки с мисли Perpetum Mobile движение вечно от тук до там от нея до него или от мен до сърцето ти е най-далечно?

Там не е подредено Там страници са разпилени Дебел слой прах е върху твърдите корици Не искам да отварям нищо Недей да ми разчиташ Скрила съм тефтерите Не си ти този, който ще ги пипа Пиша грозно текста на сърцето Тази буца лед, изпаднала от някоя гора Само в моите шепи не се топи Ще си го пазя там, Или ще умра.

Общо взето, тая фраза ми хрумна докато си карах борда на рилски, и след една голяма засилка имаше леко уравняване на нещата, та бяха нужни няколко тласъка, за да си върнеш засилката и да последват едри пудри, високи гори, едни други свободи. Баснословно и накратко казано в живота откриваме реципрочното значение, забулено леко във фееричната пола на метафората. Колкото и да си се засилил, тласъкът никога не е излишен. Просто така е в живота. За да се тласнеш напред зарязваш баланса и обръщаш глава към наклона. Баланс: мек и удобен фотьойл на обрамчено съзнание Глава: боляща от нямане на изходи Наклон: най-важното нещо и ритникът, с който главата избутва дивана през прозореца Поглеждаш, дали ще е склона, или другата част на везната и се отпускаш.  Амa, толкова ли е трудно?  Никак, пък все се забрвя.

И винаги ще забележат голо тяло, но никога гола душа. Но никога гола душа.